19.12.2022 г. Понеделник

1.ВНОХД № 259/2022 г., съдия-докладчик Милена Рангелова, 9.00 ч., Зала №1

            Делото в Апелативен съд – Пловдив е образувано по протест на Окръжна прокуратура –Пловдив и по въззивна жалба на подсъдимия Д. Д. срещу присъдата № 260004/16.02.22 г. Окръжният съд го е признал за виновен за извършено от него престъпление, а именно, че е предоставил неверни сведения, за да получи средства от фондове на Европейския съюз, за което му е наложено наказание от две години и три месеца лишаване от свобода условно, с изпитателен срок от три години и шест месеца.  Вторият подсъдим М. Д. е оправдан напълно. С присъдата е уважен предявеният срещу подсъдимия Д. Д. от Европейския фонд граждански иск в размер на 2 048 лева, представляващи обезщетение за претърпените от Фонда вследствие престъплението имуществени вреди, ведно със законните лихви, считано от 23.06.2015 г., а предявеният срещу оправдания подсъдим М. Д. от същия граждански ищец иск за сумата от 643 лева е отхвърлен като неоснователен.

            В протеста се атакува оправдателната присъда на М. Д., като се иска да бъде отменена в тази част, като бъде постановена нова, с която този подсъдим бъде осъден условно.

            В жалбата се твърди незаконосъобразност на присъдата. Обръща се внимание на приетия от обвинението факт на заявяване за подпомагане (по различни мерки) на 40 бр. парцели като обработваеми, само 21 от които са инкриминирани като необработени. Счита се, че липсата на пояснение защо прокуратурата няма възражение по отношение на останалите 19 бр. създава неяснота относно обвинителната постановка, която затормозява ефективното осъществяване на правото на защита на жалбоподателя. На следващо място се посочват възражения срещу направените агрономическа и геодезична експертизи. Иска се и цялостно оправдаване по обвинението и отхвърляне на гражданския иск

ЗАБЕЛЕЖКА: Посочените дела предстоят да се разгледат от съдебните  състави и към настоящия момент се касае само за обвинения към подсъдимите. Съгласно чл. 16 от НПК обвиняемият се счита за НЕВИНЕН до завършване на наказателното производство с влязла в сила присъда, с която се установява противното.