Пловдивският апелативен съд потвърди определение на Окръжен съд – Пловдив, с което е взета най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо А. А.

Срещу А. А. е повдигнато обвинение за това, че в периода от 14.10.2014 г. до 11.12.2019 г. в населени места в община Карлово и Сопот, обл. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, като физическо лице, без съответно разрешение е извършвал по занятие банкови сделки, за които се изисква такова разрешение по закон, като от тази дейност са причинени  значителни вреди и са получени неправомерни доходи. За това престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода от 5 до 10 години и глоба от 5 000 до 10 000 лева. Апелативният съд прецени, че определението на Пловдивския окръжен съд за вземане на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо А. А., е законосъобразно и основателно. Въпреки че делото се намира в начална фаза на разследване, са събрани достатъчно доказателства, от които може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият А. А. е съпричастен към престъплението, за което му е повдигнато обвинение.

Пловдивският апелативният съд намира, че като се вземат предвид обстоятелствата, при които е осъществена вменената деятелност, се касае за усложнена форма на престъпна дейност, реализирана в различни населени места и за продължителен период от време /пет години/, броят на включените в нея деяния и пострадалите лица, които са 20, причиненият общественоопасен резултат, приобщените по делото писмени и веществени доказателства. Въз основа на посочените обстоятелства магистратите смятат, че се касае за деяние и деец с висока степен на обществена опасност, поради което съществува реална опасност обвиняемият А. А. да извърши престъпление. Не е налице реална опасност той да се укрие.

С оглед фазата, на която се намира разследването, степента на обществена опасност на деянието и дееца, въззивната инстанция  счита, че целите на мерките за неотклонение могат да се постигнат само с мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Определението е окончателно.

ЗАБЕЛЕЖКА: Съгласно чл. 16 НПК обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда.