Пловдивският апелативен съд за втори път отказа  условно предсрочно освобождаване на Г. С., от Стара Загора. Така той ще трябва да изтърпи остатък от 1 година и 10 дена от наложеното му наказание, което е шест години лишаване от свобода. Той е признат за виновен за това, че  на 02.06.2014 г. при управление на МПС е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил смъртта на 4-годишиния П. И. в Стара Загора.

Цялостната оценка на затворническата администрация е, че при изпълнението на наказанието на лишения от свобода Г. С.  преобладават положителните тенденции и, че корекционният процес е довел до значителни позитивни резултати.

В предходно свое определение от 12 юли 2018 г. Пловдивският апелативен съд е обърнал внимание, че цялото това поведение на лишения от свобода е било отчетено от затворническата администрация, особено когато е изтърпявал наказанието при ОБЩ режим и многократно е награждаван с ДОМАШЕН ОТПУСК, а след преминаване на лек режим с „Ползване на годишна почивка, извън затворническото общежитие“.

Всичко това показва добро поведение, което обаче е задължение на всеки лишен от свобода.

Поради това не може да се приеме доводът в жалбата, че след като затворническата администрация е счела, че корекционният процес е приключил, тези становища обвързват съда и той не може да направи самостоятелна внимателна и обективна преценка в тази насока.

В мотивите към атакувания съдебен акт апелативните съдии са изследвали подробно всички представени становища от администрацията на затвора и с основание е посочено, че доброто поведение в затвора, участието в трудови и други мероприятия и липсата на нарушения на реда е необходимо да са правило при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“, а не да се приемат като изключение, водещо задължително до предсрочно условно освобождаване, въпреки привидно изпълнените критериите за това.

Определението на Апелативния съд е окончателно.