Пловдивският апелативен съд отказа да допусне екстрадиция на турския гражданин М. С. Отмени мярката му „задържане под стража“ и мярката за процесуална принуда „забрана за напускане на пределите на Република България“, взети спрямо него от Хасковския окръжен съд.

Делото в апелативния съд е образувано по жалба на защитата на М. С. срещу допусната екстрадиция от Окръжен съд – Хасково.

М. С. е издирван чрез Интерпол от прокуратурата на  Република Азербайджан. Лицето се издирва за  реализиране на наказателно производство за пране на пари в Азербайджан, извършено в периода и 2012-2013 г., както за присвояване и за подправяне на официални документи. Хасковският окръжен съд е допуснал  екстрадиция относно първото обвинение за пране на пари, но е отказал екстрадиция спрямо второто и третото обвинение.

Пловдивският апелативен съд приема, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна в процеса. Разгледана по същество е основателна.

При внимателно запознаване с описанията на престъпленията, за които се иска екстрадицията, апелативните съдии намират, че не могат да се извлекат съставомерните признаци на деянията по българския закон и за трите вменени престъпления, а не само за две от тях, както е приел първоинстанционният съд.

Пловдивският апелативен съд не споделя изводите на първостепенния съд, че не са изтекли давностните срокове за наказателно преследване. Съобразно предвидените санкции за вменените престъпления и изминалите срокове за различните престъпни деяния визирани в НК на Република Азербайджан, давностните срокове са дванадесет години, а по за едно от тях - две години. Съгласно НК на молещата държава тези срокове се изчисляват от датата на извършване на престъплението, като давността спира, ако лицето се укрие от разследването или съда, и се възобновява, ако лицето бъде заловено или доброволно се яви и признае вината си. Според описанието на престъпната дейност последният банков превод е от месец ноември 2013г. Дванадесетгодишният давностен срок е изтекъл през месец ноември 2025г. Давността не е спряла, тъй като няма данни исканото лице да се е укривало от разследването. Следователно наказателното преследване е погасено по давност според закона на Република Азербайджан. Изтичането на давността е пречка лицето да бъде предадено.

Решението на апелативния съд е окончателно.

ЗАБЕЛЕЖКА: Съгласно чл. 16 от НПК обвиняемият се счита за невинен до завършване на наказателното производство с влязла в сила присъдата в сила.