Апелативен съд – Пловдив измени взетата от Окръжен съд - Пловдив  мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо Д. Б. - полицейски инспектор в  сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив от „задържане под стража“ в „домашен арест“.

         Срещу него е повдигнато обвинение за това, че  като длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение, на 15.07.2025 г. поискал и на 21.07.2025 г. приел дар - сумата от 1200 лева, която не му се следва, за да не извърши действия по служба.  Полицейският служител работел в административен отдел  в ОД на МВР – Пловдив.  Установено е, че на 15 юли 2025 г. той поискал сумата от 1200 лева от водач на автомобил, който бил закупил кола, но не я регистрирал в законовия двумесечен срок и продължавал да я управлява. За това му бил съставен акт за установяване на административно нарушение. Д. Б. трябвало да изпрати акта на друг полицейски орган за санкциониране, но обяснил на шофьора, че нямало да го направи, ако получи исканата сума.

         Апелативният съд счете, че събраните до момента доказателства обосновават предположение за съпричастност на Д. Б. към престъплението, в което е обвинен. Прие също, че е налице опасност от извършване на престъпление при живот на свобода поради особените находчивост, хладнокръвие и неустрашимост на обвиняемия, който е подложил свидетеля Ш. на настойчива манипулация, провокирала го да се оплаче в полицията (благодарение на което деянието било и разкрито). Споменатите характеристики на деяние и деец, съчетани с възпроизведеното с показанията на Ш. изявление на обвиняемия, че регулярно участва в подобни корупционни схеми, а също с високия размер на поискания и предаден му дар, свидетелстват за престъпна опитност. Поради това съдът прие, че неотстраненият от служба Д. Б. може да извърши престъпление, ако не се задържа. Първият съд обаче неправилно е определил мястото на неговото задържане. Заради съдействащото процесуално поведение на обвиняемия не може да се приеме реална опасност от изпълнение на престъпение против правосъдието. Заради чистото му съдебно минало пък не може да се изведе опасност да извърши престъпление, което не е по служба или не е свързано със службата му (а подобно престъпление той не може да извърши от дома си). В тази връзка съдът счете, че мярката за неотклонение, която съответства на целите по чл. 57 НПК, е „домашен арест“.

         Определението на апелативния съд е окончателно. 

ЗАБЕЛЕЖКА: Съгласно чл. 16 от НПК обвиняемият се счита за невинен до завършване на наказателното производство с влязла в сила присъда.