Върховният касационен съд остави в сила решение на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдена изцяло присъда на Окръжен съд – Пловдив за катастрофа между товарен автомобил и мотоциклет със загинал.

         С присъда подсъдимата Х. М.  е призната за виновна в това, че на 22.09.2018 г. в гр. Сопот, област Пловдив, при управление на моторно превозно средство – товарен автомобил марка “Тойота”, модел “Хайлукс”, движейки се по бул. “И. Вазов“ в посока от запад на изток, при извършване на маневра „завой наляво“ и навлизането в кръстовището с ул. “Манастирска река“, е нарушила правилото за движение, а именно: - чл. 37, ал. 1 ЗДвП: “ При завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства…”, вследствие на което по непредпазливост е причинила смъртта на П. Н. За това Х. М. е осъдена на лишаване от свобода в размер на една година условно с 3 години изпитателен срок, като е  лишена от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години.

         На 22.09.2018 г. в гр.Сопот се провеждал традиционен мото събор. Движението по пътя, идващ от гр.София, в участъка преди гр.Сопот и в същия град било интензивно, с множество преминаващи мотористи. Товарният автомобил „Тойота Хайлукс“ завил наляво, но забелязал движещ са на една гума мотоциклет „Сузуки“ и спрял, но било късно. Въпреки и предприетите действия от водача му за рязко натискане на задната спирачка, се ударил с предната си част в предна дясна част на автомобила. От удара тялото на пострадалия изхвърчало нагоре, при падането на земята се ударило странично в преминаващия покрай тойотата товарен автомобил „Ивеко“, попаднало между предно и задно леви колела на това превозно средство. Мотоциклетистът бил прегазен  и починал на място.

         Подсъдимата обжалва условната си присъда пред Върховния касационен съд и настоява да бъде оправдана.

         Върховните съдии приемат, че обективният факт на пресичане на посоките на движение на участвалите в произшествието превозни средства, предвид предприетата от подсъдимата Х. М. маневра завиване наляво в пътната лента на насрещно движещ се мотоциклет с водач пострадалия П. Х., обосновава извода, че за безопасното извършване на тази маневра подсъдимата е следвало да изчака преди осевата линия насрещно движещият се мотоциклет да премине през кръстовището, а не да навлиза и спира в насрещната лента. С оглед на това в този конкретен случай, съобразно характера и цялостната пътна обстановка на кръстовището, от нея се е изисквало да спре преди осевата линия между двете ленти на пътното платно, да изчака преминаването на насрещно движещия се мотоциклет и едва тогава да продължи маневрата, което тя обективно не е сторила. Управлявайки процесния товарен автомобил, подсъдимата е пресякла осевата линия, навлязла е в лентата за насрещно движение и едва тогава е спряла, като по този начин е отнела предимството на мотоциклета. Всички тези обстоятелства надлежно са били отчетени от въззивния съд при интерпретацията на извършеното от нея нарушение на правилата за движение.

         ВКС приема, че предходните инстанции правилно са разрешили и въпроса за субективното измерение на поведението на подсъдимата от гледна точка на вината. В конкретната пътна ситуация тя е проявила непредпазливост във формата на небрежност. Вината й в тази форма е обусловена от неправилната й преценка относно начина на движение на насрещното превозно средство, а това е довело и до неправилната й преценка за безопасността на предприетата от нея маневра завой наляво от гледна точка на отнетото предимство на движещото се в насрещната пътна лента превозно средство. Тя е била длъжна да се увери, че в насрещната лента няма други превозни средства, на които може да отнеме предимството, и едва тогава да навлезе в тази лента, но не го е сторила. В случая тя е могла и е била длъжна да предвиди, че неправомерното й навлизане в насрещната лента може да създаде сериозна опасност за движението и да предизвика произшествие, което обективно се е случило. Тъкмо в това се състои и проявената от нея вина.

         ВКС приема, че от мотивите на атакувания съдебен акт достатъчно ясно и недвусмислено се извежда разбирането на въззивния съд за сериозен превес и приоритет на смекчаващите отговорността на подсъдимата обстоятелства спрямо установеното единствено отегчаващо – многократното й санкциониране по административен ред за извършени от нея нарушения на правилата за движение. В пълно съответствие с правилото на чл. 54, ал. 2 НК приоритетът на смекчаващите обстоятелства е обусловил отмерването и налагането на значително по-леко наказание лишаване от свобода, определено дори при условията на чл. 55 НК.

         Решението на ВКС е окончателно и не подлежи на протест и обжалване.