Апелативен съд – Пловдив потвърди определението на Пловдивския окръжен съд, с което е било оставено без уважение искането за изменение на мярка за неотклонение „задържане под стража“ на обвиняемия Г. Х.

            Един от тримата съдии от състава, разгледал жалбата, е останал на особено мнение, като съдебният акт е бил постановен от мнозинството на въззивния съд. Мнозинството прие, че на настоящия етап от разследването не е разколебано наличието на обосновано подозрение за извършени от обвиняемия Г. Х. престъпления. Срещу него и още деветима обвиняеми, три от които жени, са повдигнати обвинения за извършени множество престъпления, включително участие в организирана престъпна група, създадена с користна цел за извършване на данъчни престъпления, пране на пари и нерегламентирано използване на чужди търговски марки.

           Днес мярката си обжалва само Г. Х.

         По досъдебното производство срещу него и останалите привлечени лица са извършени множество обиски, претърсвания и изземвания в жилища, автомобили и складови помещения на територията на гр. Пловдив и Пловдивска област. Разпитани са свидетели, изискани са писмени доказателства от различни държавни органи, включително и документация от Митница Варна, осъществена е кореспонденция с куриерска фирма „Еконт“ и др.

            Апелативното мнозинство прецени, че по делото няма данни за нови обстоятелства, които да налагат промяна на мярката за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека. Що се отнася до желанието на обвиняемия да излезе от ареста, за да се грижи за малолетните си деца, правилно окръжният съд е посочил, че те имат майка, също баба и дядо, които могат да помагат в отглеждането им. Доводите на защитата, изложени в жалбата и поддържани пред настоящата инстанция за отпаднала нужда от изпълнението на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо обвиняемия Г. Х., мотивирани с  извършените до момента множество процесуално следствени действия, както и поради обстоятелството, че задържането продължава вече четири месеца, са неоснователни. Не намират опора в приложените материали и в съдебната практика доводите на защитата, че продължителността на задържането покрива критериите за неразумност на срока на задържане. Според стандартите, изведени от практиката на ЕСПЧ, преценката за неразумна продължителност на задържането се извършва съобразно сложността на делото, фазата в която се намира производството по него и поведението на съответните органи. Касае се за разследване с фактическа и правна сложност, в рамките на което прокурорът е привлякъл със съответни обвинения множество лица, като компетентните органи на досъдебното производство не могат да бъдат упрекнати в липса на достатъчно усърдие при водене на производството. Времетраенето на задържането не надхвърля законово установения срок за максимална продължителност на задържането под стража на досъдебното производство. По него се работи активно и ритмично, така че само по себе си обстоятелството, че Г. Х. е задържан четири месеца не е основание за промяна мярката му за неотклонение в по-лека такава. Не се споделя и опитът на защитата да се дискредитират част от гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля К.

            Определението на Апелативния съд е окончателно

ЗАБЕЛЕЖКА: Съгласно чл. 16 от НПК обвиняемият се счита за невинен до завършване на наказателното производство с влязла в сила присъда.