ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД ПОТВЪРДИ ПРИСЪДА ЗА ПАЛЕЖИ НА АВТОМОБИЛИ И ЗАПЛАХИ ЗА УБИЙСТВО
Върховният касационен съд остави в сила потвърдено от Апелативен съд – Пловдив наказание от 6 години лишаване от свобода за Ц. А., определено от Окръжен съд – Пловдив, за извършени от подсъдимия палежи на леки автомобили и отправени заплахи за убийство на двама души.
Ц. А. е признат за виновен в това, че в периода от 24.09.2022 г. до 25.09.2022 г. в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, е запалил имущества със значителна стойност за общо 27 559 лв., а именно:
- на 24.09.2022г. в гр. Пловдив е запалил лек автомобил марка „Шкода“, като е имало опасност пожара да се разпростре и върху партерни помещения на жилищната сграда на бул.“Цар Борис 3-ти Обединител“ №143;
- на 24.09.2022г. в гр. Пловдив е запалил лек автомобил марка „Дачия“ като са причинени вреди в размер на 1 227 лв.;
- на 24.09.2022г. в гр. Пловдив е запалил лек автомобил марка „Ауди“, собственост на фирма, на стойност 6 638 лв., като са причинени вреди в размер на 3 022 лв.;
- на 25.09.2022г. в гр.Пловдив е запалил лек автомобил марка „Шевролет“, като са причинени значителни вреди в размер на 12 778 лв.
За палежите Ц. А. е осъден на 9 години лишаване от свобода, което при редукцията, тъй като делото на първа инстанция е протекло по съкратената процедура при признаване на вина и на фактите от обвинителния акт, наказанието е намалено с 1/3, т.е. 6 години лишаване от свобода. Ц. А. е осъден и за отправени заплахи за убийство на мъж и жена, като му е наложено едно общо най-тежко наказание от 6 години лишаване от свобода.
Върховните съдии приемат направеният от окръжен и апелативен съд анализ при обсъждането на значимите за отговорността обстоятелства, за верен и задълбочен, при което не са останали без нужното внимание всички сочени от защитата факти, които са оценени вярно според действителната им тежест при решаване на въпросите за отмерване на справедливата санкция за извършеното. Изложените в тази насока в пълнота съображения се споделят от касационната инстанция.
Съдебното минало на Ц. А. правилно е оценено като обременено с поставен акцент върху наложените наказания за разнообразни по същността си престъпления, сред които и такива за палеж. Отчетените у подсъдимия склонност към агресия, както и алкохолната зависимост и злоупотреба с психоактивни вещества почива съответно на констатацията за предходните му осъждания за престъпления срещу личността и на експертното становище по делото за налична при него алкохолна злоупотреба с поведение, носещо белезите на повлияност и свързано с настъпилата емоционално волева промяна. Личността му е описана като недооценъчна по отношение на поведението му и омаловажаване на стореното, което в съвкупност с конкретната му инкриминирана деятелност го очертава в посочения негативен план. Поради това така обсъжданите обстоятелства са вярно оценени и не налагат разграничаване от преценката за индивидуализиране отговорността при превес на отегчаващите отговорността фактори.
Решението на ВКС е окончателно.