Върховният касационен съд остави в сила потвърдена от Апелативен съд – Пловдив присъда на Пазарджишкия окръжен съд, с която българските граждани В. А. и Д. А. и испанецът Ф. К. са осъдени по на 20 години лишаване от свобода за въоръжен грабеж.

         Пазарджишкият окръжен съд е признал тримата подсъдими  за виновни в това, че на 21. 12. 2015 г., в гр. Пазарджик, в съучастие като съизвършители, чрез използване на сила и заплашване, са отнели чужди движими вещи от владението на различни лица с намерение противозаконно да ги присвоят, като грабежът е в особено големи размери,  извършителите са били въоръжени и същият е бил придружен с причиняване на средни телесни повреди на един от пострадалите. Деянието за подсъдимите В. А. и Ф. К. е при опасен рецидив.

         Подсъдимите знаели, че пострадалото семейство има пари, защото наскоро било продало лек автомобил „Порше Панамера“ и за това решили да го оберат. Проучили подробно разположението на сградите в имота на семейството в Пазарджик и се снабдили с незаконно оръжие. Място на нападението било помещение, собственост на фирма, която разполагала с няколко сгради и офиси. Имало и отделно помещение, което било използвано за барбекю. Пред оградата, до входната врата на двора, се намирала каравана за пазача на обекта. На 21. 12. 2015 г. първо нападнали пазача на къщата. Вързали го със свински опашки и залепили устата му с тиксо. След това нахлули маскирани и въоръжени в сградата, в която се намирало барбекюто, където семейство и роднини  били събрани на трапеза. Простреляли брата на собственика в крака и ръката. Завързали всички и изчакали да се прибере и дъщерята с детето си. Нападнали и тях. Взели масивните златни накити и часовници от мъжете и жените и парите, които намерили в чантата на едната пострадала. Всичко  било на обща стойност 66 714 лева. След това избягали с автомобил. Полицейски автопатрул ги спрял за проверка по пътя към Пещера, но те потеглили с колата, докато полицаите проверявали личните им документи, които останали в ръцете на униформените. Скрили оръжието някъде край пътя и се разделили. По-късно след оперативно - издирвателни дейности от полицията били задържани.

         Делото в Пловдивския апелативен съд е образувано във връзка с протест на Окръжна прокуратура – Пазарджик, жалби на частни обвинители и на тримата подсъдими. Протестът на прокурора, както и жалбите на частните обвинители и подсъдимите са неоснователни, е заключението на апелативните съдии след проведеното въззивно производство, което приключва с потвърждаване на 20-годишните наказания на тримата подсъдими. Те са осъдени и да заплатят общо 342 465 лева на петимата пострадали за претърпени имуществени и неимуществени вреди.

         Върховният касационен съд отхвърля протеста на прокуратурата, която настоява тримата подсъдими да бъдат осъдени по по-тежката правна квалификация – за  въоръжен грабеж, придружен с опит за убийство на Т. Н.,

но пледира в съдебна зала за потвърждаване на наложените наказания от 20 години лишаване от свобода. ВКС оставя без уважение и жалбите на частните обвинители, които настояват за промяна на квалификацията и доживотни присъди на тримата подсъдими. Касационната инстанция посочва, че от заключението на допълнителната медицинска експертиза по делото се потвърждава тежестта и характера на причиненото увреждане в областта на левия крайник на пострадалия Т. Н., което е определено на средна телесна повреда, като не се установява в резултат на получените наранявания да е настъпила непосредствена опасност за живота на пострадалия, поради което в случая установеният механизъм на причиняване на уврежданията – за неутрализиране на съпротивата на пострадалия и сплашване, техният характер и тежест не сочат на формиран пряк умисъл за убийство на пострадалия. „Пловдивският апелативен съд е изложил изключително подробни мотиви по въпроса за наказанието, което следва да се наложи на тримата подсъдими, от една страна като вид наказание и от друга като съответна тежест на избрания вид санкция, която е определил. ВКС се съгласява със становището на контролирания въззивен съд, че от трите алтернативно предвидени наказания за престъплението, за което подсъдимите са признати за виновни по чл. 199, ал. 2 от НК най-подходящо по вид наказание за постигане на целите по чл. 36 от НК и максимално адекватно на тежестта на извършеното деяние се явява наказанието лишаване от свобода, което определя неоснователността на искането в жалбите на частните обвинители за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане с цел налагане на по-тежко по вид наказание, а именно доживотен затвор.“-се казва в решението на върховните магистрати. Те приемат за правилна преценката на пловдивските апелативни съдии, че цялостната характеристика на личността на тримата подсъдими, тежестта на деянието, разгледана съвкупно с предходните осъждания на подсъдимите, изисква по-интензивна принуда и че целите на наказанието спрямо тях не могат да бъдат  постигнати ефективно с налагане на по-ниско по размер наказание. Съвкупната преценка на обстоятелствата по делото, които надхвърлят рамките на обичайната обществена опасност за престъпленията против собствеността, правилно са били отчетени като аргумент в насока необходимостта от максимална продължителност на лишаването от свобода за постигане на целения с наказателната репресия ефект, поради което в случая не са налице основания за  проява на по-голяма снизходителност спрямо дейците. По изложените съображения оплакванията за явна несправедливост на наказанията на тримата подсъдими са приети за неоснователни и жалбите им за намаляване на размера на наложените наказания лишаване от свобода са били оставени без уважение, поради което същите следва да изтърпят наказание в максимално предвидения от закона размер от по 20 години лишаване от свобода.

         Решението на Върховния касационен съд е окончателно.