Върховният касационен съд не допусна до касационно обжалване и остави в сила решение на  Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение на Старозагорския окръжен съд. С това решение е отказано на Мюсюлманско изповедание – София да му бъде върната собствеността на „Ески джамия“ и терена, върху който тя е построена в Стара Загора. Решението е окончателно.

Върховният касационен съд приема, че решението на Апелативен съд – Пловдив е валидно и допустимо. Очевидната неправилност, като квалифицирана форма на неправилност, е обусловена от  видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост. В случая от съдържанието на мотивите на въззивното решение не се разкрива с него да са нарушени императивни материалноправни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довел до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт с разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила. Сочените от касаторите евентуални негови пороци предпоставят обсъждане и преценка на събраните по делото доказателства и не могат да бъдат квалифицирани и като очевидна неправилност по смисъла на ГПК като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС.

Припомняме, че Апелативен съд – Пловдив прие, че не е установено, че Старозагорската мюсюлманска вероизповедна община е станала собственик на сградата „Ески джамия“ и дворното място, върху което тя е построена, на посочените от ищеца правни основания, както и че те са й били отнети в периода 09.09.1944 г. – 1989 г., поради което Мюсюлманско изповедание също не може да придобие правото на собственост върху тях по силата на правоприемство.

Съдът намери също, че дори имотът да е бил отнет незаконно, неговото предназначение е дотолкова съществено променено, че вече не съществува реално до размерите, в които е бил отнет, тъй като „Ески джамия“ е архитектурно-строителен, художествен и археологически паметник на културата с висока културно-историческа стойност с национално значение със статут на народна старина още от 1927 г., свързана не само с мюсюлманската религия, но и с християнската, доколкото в основите й са открити части от средновековна християнска църква, и като такава е предназначена да задоволява трайно образователните и културните потребности на всички български граждани и е за общо ползване, което обосновава статута й на публична държавна собственост по силата на закона, а това води до невъзможност за реална реституция на същата.