Върховният касационен съд намали от 6 на 4 години наказанието на И. Т., осъден за грабеж от казино в ЖК „Тракия“. Той обжалва пред  ВКС решение на Апелативен съд - Пловдив, с което първоначалната му присъда е била потвърдена.

         И. Т. е признат за виновен в това, че на 05.12.2021 г. в гр.Пловдив като извършител в съучастие със З. З. – като помагач, при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по – малко от една година, е отнел чужди движими вещи – пари на стойност 28 852 лв. от владението на крупие в казино в ЖК „Тракия“ с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това заплашване с пистолет-играчка. З. З. е сключил споразумение с прокуратурата, според което му е било наложено условно наказание, което е влязло в сила. Делото е протекло по съкратената процедура, като подсъдимият е признал описаните в обвинителния акт факти и в съответствие с изрично уредена в закона привилегия, наказанието му е редуцирано с една трета.

         Във връзка с обстоятелството, че ползваният от И. Т. пистолет е бил играчка, инстанциите са съобразили трайната съдебна практика, че за да има заплашване по смисъла на закона не е необходимо наличието на обективна възможност у дееца да осъществи заплашващото деяние. Достатъчно е поведението му да е създавало основателен страх у заплашения, че това деяние може да бъде осъществено и че от него може да настъпи тежка опасност за живота, здравето, честта или имота му или на друго присъстващо лице и по този начин да сломи съпротивата – реална или възможна.

         Съдиите от ВКС не са споделили виждането на съдилищата относно отчетените от тях отегчаващи отговорността на подсъдимия И. Т. обстоятелства и са приели, че наказанието му следва да се определи при   превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Посочването като отегчаващо отговорността обстоятелство на това, че в случая действията на подсъдимия са представлявали освен заплаха и закана за убийство, не е било възприето от касационния съд. В случая не е и невербална закана за убийство от подсъдимия чрез насочването на пистолет спрямо пострадалия, защото това действие би могло да има за цел закана за убийство или за телесно увреждане или за предотвратяване на евентуална съпротива. След отчитане на обстоятелството, че подсъдимият е  направил  пълни самопризнания за начина на извършване на грабежа, жалбата на И. Т. е била уважена и наказанието му е било намалено на шест  години лишаване от свобода, което е било редуцирано на четири години на основание чл. 58а, ал. 1 от НК.

         ВКС  счита, че не са налице предпоставки за намаляване на наказанието на И. Т. под предвидения минимум от пет години, тъй като смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни. Доводите за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия И. Т. наказание в сравнение с условното наказание, наложено на другия подсъдими З. З., са приети за неоснователни. Извършеният от И. Т. грабеж представлява опасен рецидив, който предвижда в санкционната си част по-тежко наказание в сравнение с основния състав, по който е бил признат за виновен З. З. поради което подсъдимият И. Т.  носи наказателна отговорност и по-тежко наказание в сравнение със съпроцесника си З. З., който е неосъждан.

         Решението на ВКС е окончателно.