Върховният касационен съд измени потвърдена от Пловдивския апелативен съд доживотна присъда, постановена от Окръжен съд – Пловдив спрямо Б. А., признат за виновен за убийството на  старшия митнически инспектор Г. Д., като я намали на 20 години лишаване от свобода. За   подбудителя и помагач И. К., осъден на лишаване от свобода от 15 години и 6 месеца, ВКС  намали наказанието на 8 години.

            Това е второ по ред възивно производство по същото дело, след като първия път състав на Апелативен съд – Пловдив измени доживотната присъда на Б. А. и му наложи 20 години лишаване от свобода, а на И. К. – 7 години. Решението по делото обаче беше отменено от ВКС и върнато за повторно разглеждане от друг състав.

            Припомняме, че вторият състав на Пловдивския апелативен съд потвърди доживотната присъда, с която Б. А. като извършител, а И. К. като подбудител и помагач са признати за виновни в предумишлено убийство с користна цел,   на старши митническия инспектор в Митница – Пловдив,  Г. Д. Деянието е извършено на 13 юни 1999 г. в Пловдив пред блок  131 в ЖК „Тракия“. Магистратите тогава не приеха първоначално поддържаната от прокуратурата  теза, че двамата подсъдими са действали в съучастие и с починалия Е. М., който да ги е подбудил в осъществяване на престъплението и коригираха присъдата само в тази част. Наложените с присъдата наказания „доживотен затвор“ за Б. А и 15 години и 6 месеца лишаване от свобода за И.К. бяха потвърдени.

            И двамата подсъдими лично, както и техните общо четирима адвокати, обжалват с отделни жалби, наказанията пред ВКС.

            Върховните магистратите приемат, че извършеното от Б. А. престъпление не е изключително тежко, както смятат съдиите от окръжен и апелативен съд. Неправилно било възприето от тях, като отегчаващо отговорността обстоятелство приемането на поръчката от страна на подсъдимия Б. А. При приемане на поръчка за убийство, то не може да е друго освен предумишлено, смятат от ВКС. Освен това наличието на един квалифициращ признак не е белег за изключителна тежест на престъплението в сравнение с престъпленията от същия вид, доколкото пострадалият е бил умъртвен с единствен изстрел от огнестрелно оръжие. Отегчаващите отговорността обстоятелства на подсъдимия Б. А. не са нито изключителни, нито многобройни. Наред с това, смятат от ВКС, предишните съдилища не са отчели като смекчаващо отговорността обстоятелство изтеклия времеви период от извършване на деянието до налагането на наказанието за него, който доближава границата на абсолютната погасителна давност за наказателно преследване. В този смисъл разумният срок за провеждане на производството е надхвърлен, казват върховните съдии.

            Относно втория обвиняем И. К. , ВКС взема предвид, че влошеното му здравословно състояние, не е било взето от съдилищата като смекчаващо отговорността обстоятелство, за което има приложена изобилна медицинска документация.

            Следва да се отбележи, че делото е от фактическа и правна сложност. Събраните материали са със сериозен обем, имайки предвид, че то е от разкритите престъпления по т.н. „студени досиета“. Материалите са събрани в над 20 тома, като 4 от тях са със секретни материали. В обвинителният акт са били посочени 70 свидетели и 10 вещи лица. При допълнителното съдебно следствие апелативният съд е провел разпити и преразпити на свидетели и вещи лица.

            Решението на ВКС е окончателно.

В момента Б. А. изтърпява доживотна присъда за друго убийство.