Върховният касационен съд остави в сила решение на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдена присъда за подкуп на трима инспектори от Областния отдел на ИА “Автомобилна администрация“,  постановена от Окръжен съд – Пловдив.

         Подсъдимият С. М. е осъден на три години лишаване от свобода и глоба в размер на 4 000 лева, както и лишаване от право да заема държавна длъжност в ИА “Автомобилна администрация“ за срок от пет години. Той трябва да заплати в полза на държавата 9 400 лева, представляващи стойността на предмета на престъплението. С. М. е признат за виновен в това, че през периода от 01.06.2017 г. - 05.04.2019 г. в град Асеновград и град Пловдив чрез пет деяния в условията на продължавано престъпление в качеството си на длъжностно лице - инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация“ - град Пловдив, сектор „Контролно-административна и наказателна дейност“ сам и в съучастие като извършител с Д. Я. и П. Т. е поискал и приел  пет пъти дарове, за да не състави актове за установяване на административно нарушение за всички констатирани нарушения по Закона за автомобилните превози /ЗАП/ при извършени проверки на фирми. Колегите на С. М., подсъдимите П. Т. и Д. Я., са взели по три подкупа в различно съучастие. Те са осъдени по на две години лишаване от свобода и глоба в размер от 3 000 лева за всеки. Лишени са от право да заемат държавна длъжност за срок от пет години, както и да заплатят в полза на държавата съответно 3 650 лева за първия и 3 250 лева за втория,  представляващи стойността на предмета на престъплението.

         Делото във Върховния касационен съд е образувано по жалби на защитниците на тримата подсъдими, като се иска налагане на условни наказания. Прокурорът настоява да бъде оставено в сила решението на Апелативния съд.

             Върховният касационен съд приема, че жалбите са процесуално допустими, но разгледани по същество са неоснователни.

      В мотивите на ВКС е записано, че „действително, размерът на наложените и на тримата подсъдими наказания и липсата на предхождащи деянията осъждания покриват формалните изисквания за приложението на разпоредбата на чл. 66, ал.1 НК за отлагане на изтърпяване на наказанията. Както правилно е преценил контролираният съд, обаче, целите на наказанието не биха могли да бъдат постигнати с отлагане изпълнението на отмерените им наказания. Продължителният период на извършване на престъпната деятелност с ритмично осъществявани престъпни посегателства в него, реализиране на две от формите на изпълнителното деяние по чл. 301, ал.1 НК – стимулиране на други лица към извършване на активен подкуп и впоследствие получаването му от подсъдимите, поведението на  Д. Я. и С. М. при стартиране на престъпната им деятелност, изразено в недоволство от първоначално предоставената немалка парична сума от страна на свидетелката Т. и изискване и съответно получаване на по-голяма, уронване авторитета на институцията, в която дългогодишно са работили, налага и тримата да бъдат изолирани за определения от съда срок от обществото, за да преосмислят своето поведение и променят нагласите си в посока спазване на писаните правила на закона и неписаните на морала.“

        Решението на ВКС е окончателно.