Пловдивският апелативен съд постанови решение за предаване на българския гражданин И. Д. на съдебните власти в Република Австрия с цел провеждане на наказателно производство. Срещу него е издадена Европейска заповед за арест от прокуратурата в гр. Велс.

         Съдът взе мярка за неотклонение на И. Д. „задържане под стража“, след като отмени решението на Окръжен съд – Пловдив, с което е била отменена мярката му „домашен арест“. Служители на съдебната охрана  изпълниха решението за мярката в съдебната зала.

Спрямо И. Д.  на 20.01.2023 г. е издадена Европейска заповед за арест от прокуратурата на гр. Велс, Австрия. Срещу него в Австрия се води наказателно разследване за пране на пари,  а именно - за това, че в периода от 14.03.2022 г. до 10.05.2022 г. е получил от различни лица от австрийски банкови сметки общо сумата от около 170 800 евро по банковата си сметка в Република България и в същия период е превел на различни лица по български банкови сметки получените суми.

Апелативният съд прие, че Европейска заповед за арест отговаря на изискванията на Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест - тя е издадена от компетентен съдебен орган на държава членка на Европейския съюз, в писмена форма, съдържа данни за самоличността и гражданството на исканото лице. В нея са описани обстоятелствата относно времето и начина на осъществяване на престъплението на дати в периода от месец март 2022 г. до месец май 2022 г. Посочено е също, че престъплението, за което се води наказателно производство, е наказуемо с лишаване от свобода до 10 години.

Предвид възможността множеството банкови преводи от сметката на И.Д. към други български граждани да бъдат извършени от всяко място, включително и през интернет, въззивната инстанция не се съгласи с основния мотив на окръжния съд да откаже изпълнението на ЕЗА, а именно, че престъплението е извършено частично на територията  на Република България. Освен това, към момента в Република България не е образувано наказателно производство срещу исканото лице за въпросното престъпление. Такова вече е образувано в Република Австрия, като видно от описаното в ЕЗА компетентните съдебни органи на издаващата държава разполагат със значителна по обем информация, включително и за дейността на множество чужди граждани. При това положение, въззивният съд прие, че за цялостно и ефективно разследване на конкретното престъпление, с оглед трансграничната му специфика, следва да се отдаде приоритет на наказателната юрисдикция на издаващата държава, предвид факта, че там вече е започнало наказателно преследване, събирани са доказателства и в хода на образуваното наказателно производство исканото лице ще има възможност да реализира пълноценно защитата си против престъплението, за което се иска предаването му.

Взети бяха предвид и получените писмени гаранции от австрийските съдебни власти, че исканото лице ще бъде върнато в България за изтърпяване на евентуално наложено му наказание лишаване от свобода или бъде взета мярка, изискваща задържане.

Без уважение бяха оставени възраженията на защитата относно установеността и доказаността  на описаното в ЕЗА деяние, тъй като в това производство съдът няма правомощия да проверява доказателствената обезпеченост на обвинението.

Решението на Апелативния съд е окончателно.

ЗАБЕЛЕЖКА: Съгласно чл. 16 от НПК обвиняемият се счита за невинен до завършване на наказателното производство с влязла в сила присъда.