Апелативен съд – Пловдив определи мярка за неотклонение „домашен арест“ на издирвания от гръцки съд за трафик на бежанци Т. Т.

За Т. Т. е издадена Европейска заповед за арест /ЕЗА/ от компетентен орган на Република Гърция, в която се съдържа информация за извършено в Гърция престъпление. Престъплението се изразявало в оказване на помощ срещу заплащане за незаконно влизане от Турция в Гърция на 28 граждани на Ирак, Иран и Бангладеш, посредством МПС „кемпер“, снабдено с фалшиви регистрационни номера.

В хода на въззивните прения защитникът на исканото за предаване лице и представителят на Апелативна прокуратура гр. Пловдив изразиха становища, че мярката за неотклонение „домашен арест“ би обезпечила присъствието на Т. Т. при разглеждането на делото по същество в окръжния съд.

Пловдивският апелативен съд  прие, че издадената европейска заповед за арест е редовна и коректно сочи искането за предаване на българския гражданин Т. Т. за провеждане на наказателно преследване за споменатия  трафик на хора, което е престъпление по гръцкия наказателен закон. Прие, че окръжният съд е бил прав да не се занимае с тезата на защитата, че Т. Т. не бил извършил това престъпление. Посочи, че преценката на молещата държава-членка е суверенна и не подлежи на ревизия в процедурите по изпълнение на ЕЗА от замолената държава-членка. Подчерта, че това правило произтича от принципа на взаимно признаване на държавите-членки. Разясни, че във връзка с този принцип не се изпращат събраните от чуждестранния компетентен орган доказателства, а след като не разполага с подобни доказателства, българският съд няма възможност да интерпретира представените от страните нови сведения като достоверни или недостоверни, нито да организира проверки за тяхната правдивост.

Въззивният съд сподели и виждането на първата инстанция, че е налице опасност от укриване. Тази опасност се извежда от данните за тежестта на твърдяното престъпление, за което е предвидена висока наказуемост, а също от данните за наложилото се международно издирване на Т. Т. и сериозността на намерението на гръцките компетентни власти да проведат наказателно преследване. Заедно с това апелативният съд прие, че в аспекта на чистото съдебно минало на Т. Т., неговата трайна обвързаност с България и недоброто му здраве, въпросната опасност не разкрива интензитет, достатъчен за определяне на мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Определението на Апелативен съд – Пловдив е окончателно.

ЗАБЕЛЕЖКА: Съгласно чл. 16 от НПК обвиняемият се счита за НЕВИНЕН до завършване на наказателното производство с влязла в сила присъда.