Върховният касационен съд остави в сила решение на Пловдивския апелативен съд, с което е намалена присъдата на митническия инспектор Д. М. от 9 на 7 години лишаване от свобода, а срокът, за който е лишен от право да заема държавна или обществена длъжност, както и от право да упражнява професия или дейност, свързана с пазене, управление и контрол на чуждо имущество, също е намален от 12 на 10 години.

Хасковският окръжен съд е признал  Д. М. за виновен  в това, че през периода юли 2016 год. – 20 декември 2017 год. в гр. Свиленград, област Хасково при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – разследващ митнически инспектор в Митница Бургас, е присвоил чужди пари в общ размер на 464 652 лв., поверени му да ги пази, като длъжностното присвояване е в особено големи размери и представлява особено тежък случай. Към 2013 г. Д. М. имал изтеглени девет кредита към различни банки, които не можел да обслужва. За това прибягнал към присвояване на различни суми от конфискувани като веществени доказателства пари, иззети от трима чужденци на ГКПП „Капитан Андреево“, защото не били декларирани. Д. М. проиграл част от сумите на хазарт в две казина. Един от чужденците спечелил административно дело и поискал да му върнат  конфискуваните 100 000 турски лири. Подсъдимият се свързал с негов представител и се опитал да разсрочи връщането на сумата, но последният се оплакал в ДАНС и случаят бил предаден на прокуратурата.

Окръжен съд –Хасково осъдил Д. М. на 9 години лишаване от свобода и го  лишил от право да заема обществена длъжност и да упражнява професия или дейност за срок от 12 години.

Д. М. е обжалвал през Апелативен съд – Пловдив, който намалил наказанието лишаване от свобода на 7 години, а срокът, през който е лишен от  права, намалил на 10 години.

Недоволни от решението на Пловдивския апелативен съд останали Апелативната прокуратура и подсъдимият. По време на съдебно заседание пред Върховния касационен съд обаче представителят на Върховна касационна прокуратура пледирал, че не поддържа протеста като заявил, че според него наказанията са правилно индивидуализирани от апелативния съд. Самият подсъдим настоявал за  намаляване на санкциите.

Върховният касационен съд след като обсъдил исканията е приел, че няма основания за намаляване на наказанието на Д.М., за прилагане на чл. 55 ал.1 от НК  при неговата индивидуализация тъй като липсват многобройни смекчаващи вината обстоятелства,  апелативните съдии правилно са приели, че деянието е особено тежък случай, а присвоената сума е в особено големи размери.

Решението на ВКС е окончателно и не подлежи на обжалване.