Върховният касационен съд намали потвърдена от Пловдивския апелативен съд присъда на директор на учебно заведение в гр. Септември. Общото наказанието на подсъдимия И. Ш. е намалено от 2 на 1 година лишаване от свобода условно с изпитателен срок от 3 години и лишаване от право да заема  държавна длъжност за срок от 3 години.

В качеството си на длъжностно лице - директор на учебно заведение, И. Ш. е признат от Пазарджишкия окръжен съд за виновен в това, че в периода от 06.12.2012 г. до 01.02.2013 г., в гр. Септември, област Пазарджик, умишлено не е положил достатъчно грижи за повереното му учебно заведение, като е проявил безстопанственост и е нанесъл щета в размер на 5 000 лева. Това е станало във връзка със закупуването на училищен автобус, за което той заплатил капаро, без да има право на това. Подсъдимият  пропуснал да впише в договора че, тази сума трябва да се приспадне от крайната цена, която е 11 800 лева и така автобусът е „поскъпнал“ с 5 000 лева. Със същата присъда И. Ш. е признат за виновен в това, че за времето от 30.06.2011 г. до 20.12.2011 г. е извършил длъжностно присвояване  на пари на обща стойност над 3 760 лева, като е изготвил авансови отчети за разход на средства за ремонти по училищната сграда въз основа на неистински документи.

За двете престъпления Пазарджишкият окръжен съд му е определил  едно общо наказание от 2 години лишаване от свобода условно с 4 години изпитателен срок, като го лишава от право да заема длъжността директор на учебно заведение за срок от 3 години и го осъжда да заплати общо 8 760 лева за имуществени вреди на училището.

Върховните магистрати приемат, че правилно Пловдивския апелативен съд е съобразил всички обстоятелства, които определят обществената опасност на деянието и на дееца, както и тези обуславящи смекчаване  или отегчаване на отговорността му. Недостатъчно добре обаче е оценено значението на значителния период от време, който е изминал от извършване на престъпленията до постановяване на присъдата. ВКС приема като смекчаващо вината обстоятелство, че периода изминал от осъществяване на  деянията до тяхното санкциониране. За това определя наказанията под минималния предел на предвидените от закона за дадените престъпления.

Относно доводите на защитата, че е изтекъл 5 годишния давностен срок относно гражданския иск, ВКС казва, че той не е изтекъл, защото започва да тече от повдигане на обвиненията, т.е. 30.10.2017 г. тъй тогава се счита, че е разкрит извършителя на престъпленията.

Решението на Върховния касационен съд е окончателно.