Пловдивският апелативен съд потвърди определението на Окръжния съд в Стара Загора, с което е оставена без уважение молбата на осъдения И. Н. за замяна на наказанието „доживотен затвор“ с тридесет години лишаване от свобода.

И. Н. е осъден за това, че през януари 1998 г., в гр. София, умишлено е умъртвил малолетния си син Д. Н., който се е намирал в безпомощно състояние и му е наложено наказание доживотен затвор.

С друга присъда И. Н. е осъден, понеже през месец септември 2000 г.в гр. София умишлено е умъртвил малолетния си син Д. К, който се е намирал в безпомощно състояние като деянието е извършено по особено мъчителен начин и с особена жестокост. Наложено му е наказание доживотен затвор.

Освен това И. Н. е осъден с още две присъди – за измама на различни граждани на една година лишаване от свобода и за кражба на газов пистолет от автомобил също една година лишаване от свобода.

През 2010 г. на осъдения е определено едно общо най-тежко наказание – „доживотен затвор“.

Съгласно Наказателния кодекс, когато е определено наказание „доживотен затвор“ то може да бъде заменено с лишаване от свобода за срок от тридесет години, ако осъденият е изтърпял не по-малко от двадесет години.

Пловдивският апелативен съд приема, че напълно правилно окръжните съдии са преценили, че формално са налице основанията, предвидени в закона, понеже осъденият е изтърпял 20 години и 2 месеца лишаване от свобода. От представените от затворническата администрация данни се установява позитивно развитие на осъдения. Той притежава трудови навици и умения, изпълнителен е и се справя с поставените му задачи. Все още обаче не е осмислил в достатъчна степен причините за проявеното криминално поведение и има среден риск от рецидив.

Определението на Апелативните магистрати е окончателно и не подлежи на обжалване.  Според закона осъденото лице може да направи ново искане за замяна на наказанието „доживотен затвор“ не по-рано от две години, след постановения сега отказ на съда.