Пловдивският апелативен съд отмени присъда на Хасковския окръжен съд в частта, с която на основание чл. 242, ал. 8 от Наказателния кодекс е отнето в полза на държавата превозното средство, послужило за транспортиране на монетно съкровище на стойност 73 500 лева, предмет на извършена от подсъдимия М.Т. контрабанда. Съдът постанови влекач, марка „Мерцедес“, да бъде върнат на собственика му – турско търговско дружество.

В останалата част, с която на подсъдимия, който е турски гражданин, е наложено наказание от три години лишаване от свобода – условно и глоба в размер на 20 000 лв. присъдата не е обжалвана.

Преди да постановят своето решение магистратите поискаха преюдициално заключение от Съда на Европейския съюз в Люксембург с въпроса дали националната норма на чл. 242, ал. 8 НК противоречи на съюзното право, след като не предвижда изследване на добросъвестността на третото лице, собственик на средството на престъплението /в случая турското търговско дружество/. Българският закон изисква конфискуване, дори когато това лице не е знаело, нито е било длъжно и е могло да узнае за престъплението. Освен това не е предвидена възможност да защити своето право на собственост в наказателния процес.

По повод запитването, отправено от апелативните съдии, Съдът на Европейския съюз се произнесе с решение от 19 януари 2021 г. по образуваното преюдициално дело С-393/19 г. С него той потвърди съмнението на Пловдивския апелативен съд, че споменатата разпоредба от българския наказателен кодекс (1) води до дисбаланс между интереса на трето неучаствало и несвързано по какъвто и да е начин с престъплението лице, което се явява собственик, и интереса на държавата да отнеме имуществото му, тъй като е използвано за извършване на престъпление и (2) накърнява поставеното в съюзното законодателство изискване за пряк достъп до правосъдие.

Според решението правото на ЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която (1) позволява конфискация на средство, използвано за извършване на престъплението контрабанда, когато това средство принадлежи на трето добросъвестно лице и (2) позволява в наказателно производство да се конфискува имущество, принадлежащо на лице, различно от извършителя на престъплението, без това лице да разполага с ефективни правни средства за защита.

Съдът на Европейския съюз не е споделил виждането на апелативната прокуратура, че разпоредбата на чл. 242, ал. 8 НК трябва да се приложи, тъй като е достатъчно достъпна, точна, предвидима и преследва легитимна цел. Обърнал е внимание, че запитващата юрисдикция се съмнява не в това, а в съответствието между въпросната разпоредба от българския наказателен кодекс и правото на Европейския съюз. 

Постановявайки връщане на автомобила на фирмата собственик, Пловдивският апелативен съд не приема възражението на прокуратурата, че прилагането на безусловното изискване за конфискуване, по силата на чл. 242, ал. 8 НК, е изпълнение на международните задължения на страната, доколкото точното прилагане на съюзното законодателство също е част от задълженията на България.

Съдът не споделя и възражението, че българското гражданско законодателство допуска дружеството - собственик на превозното средство, да поиска от шофьора обезщетение за вредите от отнемането, поради което то не било лишено от правата си.

В своето решение Пловдивският апелативен съд обръща внимание, че ефективните правни средства за защита, с които според решението на Съда на Европейския съюз третото лице трябва да разполага, включват възможност за оспорване на законосъобразността на отнемането в рамките на наказателното производство, а не на бъдещ съдебен процес.  

Подсъдимият бил ангажиран с превоз на стоки от Истанбул до Германия като шофьор в турско търговско дружество. Преди отпътуването непознато за него лице му предложило да пренесе контрабандно съкровище от монети и фигури от пр. Хр. с изключителна историческа значимост на обща стойност 73 500 лв., за което щял да получи възнаграждение. Той се съгласил и укрил предметите във фабрична кухина, предназначена за багаж. На 12 юни 2018 г., при преминаване през ГКПП „Капитан Андреево“, митническите служители открили съкровището в кухината, задвижвана от бутон до седалката на водача. 

Решението на Пловдивския апелативен не е окончателно и подлежи на обжалване или протест в петнадесетдневен срок пред Върховния касационен съд.

ЗАБЕЛЕЖКА: Съгласно чл. 16 от НПК обвиняемият се счита за НЕВИНЕН до завършване на наказателното производство с влязла в сила присъда.