Пловдивският апелативен съд намали наказанието на В. Х. от 9 на 7 години лишаване от свобода. Тя бе призната от окръжните магистрати през месец февруари тази година за виновна в това, че на 13.01.2019 г., в село Труд,  умишлено е умъртвила съпруга си К. Х.

Присъдата беше обжалвана от защитата с твърдението, че в случая подсъдимата е действала в условията на превишаване пределите на неизбежната отбрана, дължащо се на уплаха и смущение.

Прокуратурата протестира наложеното наказание и искаше неговото увеличаване. В първото съдебно заседание пред Апелативния съд протестът беше оттеглен.

По време на съдебното заседание апелативните съдии назначиха допълнителна комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза. С оглед заключението на вещите лица и подробен анализ на всички останали доказателства по делото, съдът прецени, че не са установени данни за наличие на уплаха и смущение у В. Х. по време на инцидента. Няма и основание да се приеме, че тя е действала в състояние на афект. Според решението на съда, в случая не може да се приеме и наличието на неизбежна отбрана. Това е така, понеже умъртвяването на пострадалия В.Х. е извършено след като агресията, проявена от него спрямо подсъдимата, вече е била прекратена, той се е намирал паднал на земята и дезориентиран.

Апелативен съд – Пловдив прецени, че в конкретния случай правилно е преценено наличието на изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, което обаче не е отчетено в пълна степен в присъдата. Отношенията между съпрузите от дълги години са били влошени. Установено е и наличието на физическа агресия от пострадалия спрямо подсъдимата и то за дълъг период от време.

В решението на Апелативния съд се казва, че поведението на пострадалия спрямо подсъдимата е дало отражение и на действията й по време на инцидента, който, макар и започнал като нещо обичайно и ежедневно между тях, е ескалирал и е довел до фаталния за пострадалия изход. Като смекчаващо отговорността обстоятелство е отчетен и фактът, че след започналото сборичкване първоначално К. Х. взел надмощие и се е намирал над В. Х., макар след това да е прекратил нападението.

 Въз основа на тези безспорно установени факти Пловдивският апелативен съд прецени, че наложеното на подсъдимата наказание от 9 години лишаване от свобода е най-справедливо да бъде намалено на именно 7 години лишаване от свобода, което е съразмерно и спрямо обществената опасност на подсъдимата.

Решението не е окончателно и подлежи на обжалване или протест пред ВКС в петнадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

ЗАБЕЛЕЖКА: Съгласно чл. 16 от НПК обвиняемият се счита за НЕВИНЕН до завършване на наказателното производство с влязла в сила присъда.