Състав на Пловдивския апелативен съд, с председател съдия Магдалина Иванова и членове Деница Стойнова-докладчик и Велина Антонова,  отмени определение на Окръжен съд – Пловдив за условно предсрочно освобождаване на Л. Т. Делото е образувано по протест на Окръжна прокуратура – Пловдив.

Л. Т. излежава петгодишна присъда за тежка катастрофа с трима загинали на бул. „Руски“, станала на 18.11.2016 г. Тогава Л. Т., който управлява лекия си автомобил „Ауди“ след употреба на алкохол и със скорост близо 100 км. в час, се блъска в друга кола, в която пътуват четирима души. На място загиват двама от тях, а третата пострадала почива от нараняванията си в болница, седмица след катастрофата.

Присъдата на Л. Т. влиза в сила на 14.03.2018 г. Първоначално Пловдивският Окръжен съд го осъжда на 4 години лишаване от свобода, а Апелативният съд увеличава присъдата му на 6 години. По-късно Върховният касационен съд изменя присъдата като я намалява с една година и така Л. Т. излежава 5 годишна присъда като е лишен от право да управлява МПС за период от 7 години.

В мотивите на определението си Пловдивският апелативен съд е посочил, че в случая е налице една от предпоставките за условно предсрочно освобождаване, а именно Л. Т. е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание (всичко 3 години 7 месеца и 21 дни), а  неизтърпеният остатък се явява в размер на 1 година 4 месеца и 9 дни. Апелативните съдии обаче са приели, че липсват данни за изпълнение на второто изискване на закона, а именно осъденият да е дал доказателства за своето поправяне. Дали корекционният процес спрямо осъденото лице е приключил и дали са постигнати положителни резултати от него,  следва да се установи на базата на изготвения спрямо Л. Т. план на присъдата,  като в случая такъв липсва.

Отделно от това от наличните в досието на осъдения първоначален и текущ доклад и психологическо заключение се установява, че при него се отчита дефицит в една и съща проблемна зона – „Отношение към правонарушението“. За постигане на положителна промяна в тази насока би следвало да са планувани и насочени социално-възпитателни дейности спрямо Л. Т., но за извършени конкретни такива, също няма данни.

Полагането на обществено полезен труд и спазването на правилника за вътрешния ред е задължение на всеки осъден. За изпълнение на тези си задължения и проявеното добро поведение Л. Т. е стимулиран и то впечатляващо често с  домашен отпуск, напоследък почти всеки месец, за некратки периоди от време. Именно затова режимът за изтърпяване на наказанието му е изменен в по-лек. Тези данни обаче не са достатъчни, че Л. Т. е дал доказателства за своето поправяне, поради което спрямо него следва да продължи корекционното въздействие.

Определението е окончателно.